С длан на котлона, включен на четири

 

текст лилия стамболова

фотография биляна хинова

 

Любовта е въпрос, чиито отговори търсим цял живот. Като игра на “топло и студено”. Налучкваш. Когато я приближиш много, започва да пари, когато се отдалечиш – ти става студено. Казват, че някои книги се появяват в живота, когато имаш нужда от тях. При мен една от най-хубавите на Виктор Пасков “Аутопсия на една любов” се случи точно така – в момента, в който имах нужда от нея – в края на миналото лято. Появи се в разговор, отложи се в дълго търсене по сергиите на Славейков, но когато я отворих една вечер, ме глътна, даде ми отговори, припомни ми приближавания, разходи ме по познати улици и заведения, в които може и да съм била, вкара ме в игра от познати емоции (и всъщност ме аутопсира). “Не ти ли звучи скандално?” – ме пита Пасков. Написал я за месец, а в продължение на три преди това изчел всички порно списания в Германия. Защо? За да намери границите, да разбере докъде да стигне в това, което ще разкаже. На моменти може и да ги е прехвърлил – ще се възмутят някои, но е разказал любовта истинска – такава, каквато се случва, когато е голяма. Когато дава смисъл и вдъхновение с появата си и тръгвайки си, отнася всички смисли със себе си.

В началото на тази пролет ще започнат снимките на киноверсията на „Аутопсията”. Пасков е съгласен, че трудно ще се намери актриса за ролята на главната героиня в този му роман. За да бъде избрана, не е най-важното да е червенокоса или висока и слаба, главното според писателя е “да носи магия, вълшебство и 9 обръча феромони около себе си.” И докато режисьорът Дочо Боджаков прави кастинги, а композиторът Димитър Бояджиев пише музиката, която всъщност по думите на Пасков ще изпълнява главната роля във филма, в живота на писателя ролята на прима играе жена с френска хубост и френско име – Яник. Тя е извор на темите в новата му книга. Яник му казва думи, които той развива в разкази.

Пасков е от тези, които умеят да живеят живота на екс. С три брака, шест деца, композитор, оперен певец, прекрасен писател, бохем, духовен аристократ, космополит и най-добрият разказвач, той живее в четири страни едновременно. Работи като съветник по културата в българското посолство в Берн от година и половина. Два дни преди Коледа се е върнал за празниците и трудно, защото не се харесва на снимки, но все пак се съгласява да го снимаме. Седи срещу мен с кецове без връзки, дънки, пуловер и прическа, както твърди с чувство за хумор – запазена марка на 72-годишния фризьор на българското посолство в Швейцария, който не прощавал на никой работещ там. Пием Bushmills и мартини в едно уютно ателие на шестия етаж на модерна сграда на ул. Искър с него и хубавата му жена. Задавам му въпроси за любовта. Заради шеметната му биография и заради “Аутопсия на една любов” знам, че може да ми отговори на хилядите питанки, пред които всеки един от нас се изправя. Разговорът се разпилява щедро в два часа и половина и май на никой от нас не му се иска да свършва. Диктофонът ми засича и между тихото отчаяние за хубавите думи, които може би ще изпусна, и напрежението да попия алчно всичко важно, в крайна сметка се наслаждавам на момента такъв, какъвто е, беше – предколеден, сгрян от камината, стоплен от уюта на червените топки върху елхата, развълнуван от аромата и вкуса на уискито.

Колко любови може да има човек в живота си според теб, Виктор?

Зависи от капацитета. Някои издържат на болка, други – по-малко, трети рухват и са изпепелени. Аз принадлежа към онези, които издържат. Не мога да обработя информацията, че не бива да се облягам с длан на котлона, когато той е включен на четири.

 

Това ли е истинската любов за теб – парещ котлон?

Ще ти цитирам любимото стихотворение на Яник. То е на Андре Прено. Бил е съвсем обикновен учител по френски в провинциална гимназия, но го изказва прекрасно:

Приеми ме, ако луната е променчива

Не отивай по-далече от моята любов

Житоядките проядоха зората

Тъмно е отвъд мене

Сезоните не предлагат вече пълни ръце

Ти имаш нужда от сърце, което безпощадно да владееш

Аз ще стопля за теб багрите на света, ако останеш при мен, защото ме е страх.

Виж колко хубаво е казано. Това е – да стоплиш багрите на света за някого и той да остане при теб, защото те е страх.

 

От самотата ли се страхуваш?

Всеки се страхува от нея. Тя е разрушителна. Можеш да приспиш страха, да го поставиш в изкуствена кома, но все някога ще се събуди. И ще е много гладен.

 

Дали мъжът и жената могат да бъдат „сродни души”? Как мислиш?

Могат, но не е за препоръчване. Скот Фитцджералд и Зелда са сродни души. Жорж Санд и Шопен – също. Сродни души са впрочем и мутрата, и мутресата. Катастрофа. Познавам куп диригенти, на които куп певици направиха живота ад и обратното. Те могат да се привличат и да са дълбоко свързани, без да са сродни. Даже е за предпочитане.

 

А защо човек се жени? Ти кога си пожелавал да ти се случи?

За първи път, когато бях на пет. Съпругата ми, Буба, бе една година по-възрастна. Бракосъчетанието се осъществи в задния двор на нейната къща (бях заврян зет) и цялата махала присъства на тайнството, плюс умилените ни родители. После Буба, която бе по-голяма и по-силна, взе да ми крещи и да ме бие с повод и без повод. Това ме травматизира. Бях принуден да подам молба за развод. Разведе ни Георги Новаков, сега известен актьор във Военния театър. А уж щяхме да изкараме един безконечен съвместен живот и никога да не пораснем. Пораснахме обаче. И какво? Същото.

 

Кога според теб се появява тази точка на пречупване в една връзка и идеята за раздяла?

Когато се появи недоверието. Подозрението, че човекът, с който си се свързал завинаги и комуто си се раздал без остатък, не ти отговаря със същото, а живее свой паралелен живот. Че не си разбран. Че всичко е стотният спектакъл на постна и мъчителна пиеса. Когато се замислиш и ти стане студено. Когато се разтрепериш от обидна самота.

 

Дай ми пример за реплика, която не трябва да казваме никога на един мъж?

„Какъв мъж си ти бе, мухъл? Я виж комшията Пешо, това е мъж!” Или: „Съжалявам, имам мигрена. Може би утре.” Или: „Аз такива неща не правя. Намери си курва!”. Или: „Сърмите, дето им баеш цял следобед и свинете няма да ги ядат!” Или: „И кво, като те снимат по вестниците? Вол да бяха снимали, пак щеше да изглежда по-интелигентен!” Само че жените са неизчерпаем извор на реплики и не търпят редакторска намеса.

 

Би ли допуснал намеса на психотерапевти в своя връзка или брак?

Никога. Ако бръкне в душата ми и ме излекува от травмата, ще ме развали за цял живот. Освен това съм по-образован и по-чувствителен от куп психотерапевти.

 

Случвала ли се е жена в живота ти, която да те блокира (всъщност нямам предвид сексуално)? Как реагираш, ако много я харесваш?

Защо нямаш предвид сексуално? Напротив, имай го. Случвало ми се е и още как. Всяка жена може да блокира сексуално всеки мъж, стига да го поиска. Това обикновено е вид отмъщение или доказателство за надмощие. Или внезапно хрумване, липса на привличане, наказание или бог знае какво. В такъв случай най-добре е да приемеш поражението и да слезеш от сцената. Всякакви въпроси, извинения и обяснения са излишни. Слизайки, нищо не пречи да останете приятели. Това дава възможност да споделиш с нея, как и доколко следващата жена ти е премахнала блокадата. Случвало се е да блокирам творчески вследствие разпаднала се връзка. Изкуството се реализира чрез емоции (в голяма степен), а когато си прегорял, няма с какво да го захранваш. Често се получава обратният ефект: трагична случка да роди творчески акт. За това се иска много сила, дух и вяра в призванието. Или съвсем целенасочена автотерапия, каквото е творчеството въобще. Лошото (или по-скоро доброто!) е, че никой творец не може и не бива да се излекува съвсем. Артист с желязна психика и никакви трагедии? Никоя жена досега не му е объркала перспективата? Как ли пък не! Позор за занаята.

 

Какво според теб може да комплексира един мъж в отношенията му с една жена?

Да кажем, всичко е било прекрасно или поне задоволително дотук: мъжът е имал прилични доходи, грижил се е всеотдайно за семейство или сериозна връзка, имал е добро социално ниво и внезапно нещата отиват по дяволите. Смяна на ситуацията. Често се случва. Ако жената започне да бърка в бездруго ранената му душа, ако захвърчат упреци и обвинения и ако не застане в тежката ситуация зад гърба му – той е комплексиран безусловно и безвъзвратно. Това се случва повече от често. С други думи – материализмът на жената може да съсипе без остатък идеализма на мъжа.

 

Материализмът на жените ли е главният препъникамък?

Не мога да говоря от името на всички мъже. Някои обичат да ги бият с камшик, да ги бодат с шипове, да ги разхождат на четири крака с верига на шията и да им викат Шаро. Останалите, които не обичаме, не харесваме и феминизма, и крайно скучната еманципация. От страх, че ще ни се наложи да се еманципираме и ние. Не искам да се еманципирам. Не искам бодлива жена, която вдига глупави лозунги. Искам да е обла, женствена, да се глези без да става лигава, да е дяволита и лукава, без да е подла, да мърка, когато е време за мъркане и да съска, когато се налага. Искам да се хвърля към леглото като към олтар и да иска същото от мен. В рамките на отношенията „мъж-жена” тя е по-изобретателната, по-напредничавата, по-креативната. Само да не го натяква, нали е и по-деликатната? При всички случаи силата е на нейна страна. Който си мисли обратното, е глупак. Силата обаче е оръжие. Трябва много да се внимава, ако внезапно прозреш, че партньорът ти е луд с картечница.

 

Как ще коментираш феминизацията сред мъжете?

Тя е реакция на феминизацията при жените, които си извоюваха правото да са мъжествени. Да приемат всеки по-галантен поздрав като проява на сексизъм. Целуването на ръка – като нахлуване в частна територия. Да се позовават с повод и без повод на правото на лична свобода, подозирайки всеки мъж, че ламти да им я отнеме. Да пишат романи, в които винаги една унизена жена се издига на ръководна длъжност и натрива носа на някой мъж (мачо!), достигнал подобно място в обществото, само защото живеем в мъжки свят. Да псуват като каруцари и да обличат смокинг с папийонка. Да пият гроздова със салатка вместо бейлис и т.н. и т.н. Уф! Разбира се, че при това положение едни мъже ще се феминизират, а други ще се еманципират. За ваша утеха, най-феминизираните мъже са германците. Нищо чудно скоро да ги стигнем.

 

А какво мислиш за метросексуалните мъже, за юберсексуалните?

Ако приемем, че единият е Дейвид Бекъм, а другият – Пиърс Броснан или Шон Конъри, определено футболистът ми е отегчителен. Не бих отишъл и с бой на маникюристка, не бих си мазал къдрите с гел, не бих си скубал веждите и космите, та ако ще целият английски кралски балет ведно с хомо и метросексуалните соло балетисти да ми врещят в хор, че не съм в час. Метросексуални, юберсексуални, хомосексуални, асексуални, хиперсексуални, парасексуални, метасексуални… А какво да правят просто сексуалните? Имат ли право да гласуват? Лишени ли са от граждански права? Жените окончателно ли загърбиха класиката?

 

Като говорим за класика – какъв е твоят отговор на най-стария въпрос на света – дали размерът има значение и за двата пола?

На мъжката гордост ли? Копието на нашето сладострастие? Има, разбира се! Как да няма! Нима не знаеш, колко е досадно, когато едни седем сантиметра упорито отказват да станат десет, петнадесет – или колкото там е нужно – каквито и усилия да полагаш? Не? Ти си една щастлива жена. Всички жени и всички сексолози, които твърдят, че размерът няма значение, трябва да изпитат въпросните седем сантиметра върху себе си. За срок от две години или колкото предвижда наказателният кодекс за груба измама. Никоя жена не би си купила седем сантиметров вибратор. Пък и никой не произвежда такива. Проблемът не е там обаче. Размерът може да е двайсет и повече сантиметра. Но като е унил? Като е кахърен? Като го мързи? Ето как отново опираме до старата максима: по-добре здрав и богат, отколкото болен и беден.

 

Има ли нещо, от което ти се иска да се пазиш?

От еднопартийна система, от многопартийна, от демокрация, от демонстрация, от женски бутик за кремове и парфюми, от преса, радио и телевизия, от авторско право, от здравеопазване, от простотия, от интелигенция, от некачествени напитки, от дупките по ул. Искър, от кмета на София с неговите визии за дупките, от диалект, тембър и смисъл на депутати и пишман политици, от околната среда в центъра, от коли, таксита и каруци на зелен светофар, точно когато съм тъп да мисля, че имам право да премина, от гнусната луканка в кварталния супер, от шибани постмодернисти, инкасатори, патриоти, водопроводчик, учители, роми и Европа, която ми се сърди че го казвам това, за ромите, а самата тя не иска да ги помирише и най-много – от собствената ми реакция на всичко това. Мисията е невъзможна. Списъкът е огромен.

 

Коя е най-голямата зависимост в живота ти?

Изкуството във всичките му варианти. Във всяка останала област съм неприложим. Освен да боравя със звуци и думи… а не, умея да готвя като фея. Страшно се гордея с това. Но това е хоби.

 

Какво ти се иска да изсвириш?

Някое парче на Джон Колтрейн на саксофона, но вече не съм за саксофон. Или някой регтайм на „Стейнуей”, но и там ще се изложа. Остава ми може би „Нощ на голия връх” от Мусоргски върху тялото на любимата жена? Тази композиция я владея безупречно. Инструментът също е прекрасен.

 

Как мислиш, кое е най-приятното в това, че съществува секс?

Същото, което е и най-приятно в това, че съществува свобода. Понякога си мисля, че свободата е нещо като перманентен оргазъм. Само че самотен, за разлика от секса. Не мога да си представя колективен, обществен оргазъм. Все нещо или някой ще го опропасти. По тази причина обществата са неудовлетворени, изнервени, импотентни и несвободни. В крайна сметка – лишени от сексуална енергия, защото я трансформират в политическа. (Тогава имаме неврастенично общество). Или я трансформират в нихилистична. (Тогава имаме българско общество и обществено-сексуална апатия.)

 

Според теб появата на трети в една връзка убива ли я?

Ако става дума за шведска тройка – не. Точно обратното. Ако е македонска – жената и мъжът в леглото, а любовникът – заклан под него – да. Очевидно. Ако жена ми си намери любовник (тиквеник и аутсайдер, естествено) – връзката ни ще умре. Тъй като явно съм примитив – при всички случаи ще отвърна със същото. (Преди да го направя, ще изстрадам полагаемия се срок с най-атрактивни страдания. Истински, при това.) Ако аз си намеря любовница (интелигентна и разбираща ме) –  жена ми ще ме ликвидира. Третият само усложнява нещата.

Имам доста приятели във Франция и Германия, които безпроблемно живеят в тройка и твърдят, че е много освежаващо. С удоволствие общувам с тях, не ме шокират. Мога да интерпретирам тези факти художествено, но не и практически. Аз съм краен индивидуалист и както казах – не достатъчно цивилизован, (ако приемем, че тройката е израз на свободата на индивида в силно развитите индустриални общества). Разбирам, че промискуитетът е дълбоко заложен в човешката същност още от първобитно-общинния строй, богомилството и т. н. Не съм консерватор, но няма да живея в тройка, по дяволите, защото не сме равни с оня, другия и не мога да се правя, че ми е симпатичен. Кой кому ще носи сутрешния вестник? Ясно, че не и жената. Ние двамата еднакво я обожаваме, или? Да живея пък с две жени е самоубийствено, при положение, че и с една не мога да изляза на глава.

 

Вярваш ли в кармични връзки?

Всички връзки са кармични. Кармата е медена пита. Камерите й, отделенията, клетките, килиите –  или както там се наричат, са наблъскани със случки. Пчеларят вади меда от клетките и питата става восъчна. Ето ни покойници.

 

Страх ли те е от смъртта?

Страх ме е, че може да бъде бавна и мъчителна, да ми унищожи достойнството и да ме превърне в тежест за другите. Иначе толкова герои съм изпратил в отвъдното, че би трябвало да съм свикнал с присъствието й.

 

Значи не те паникьосва мисълта за старостта?

Ни най-малко. Въобще не приемам, че съществува. Справка: Гьоте и Вазов. Познавам едни смешни юпита на по двайсет и осем години, протежирани от озверели родители, втренчени в кариера, надпревара и БеЕмВе. Парите са им идея фикс. Марковите костюми висят на туловищата им, защото плюскат по кило свинско на ден, да си образуват енергия. Безвкусните им вратовръзки са с безнадежден двоен възел. Това е старост. До един са по-дърти и от котката на Адам.

 

Пътуваш много. Има ли място, до което ти се иска да стигнеш?

Там, откъдето Данте се връща, със същия резултат. Но може би все още не съм на попрището жизнено в средата, или пък е много късно. Иначе много бих искал да стигна до „Галерията” на Христо Калчев срещу Консерваторията, той да си седи там, очите му да щръкнат нагоре като на татарски хан и да засвяткат и той да изръмжи с глас, като след гаргара с кабърчета: „Къде се губиш бе, зеле? Сядай да пием по едно”. Но няма вече да стигна до галерията.

 

Живял си и живееш в четири страни в Европа. Къде е твоето „вкъщи”?

Съвсем конкретно –  ателието на улица Искър в центъра на София. Където съм роден. Махалата. В Берлин се чувствам също вкъщи. Както и в Париж. Сега така се чувствам в жилището в Берн, без да съм истински привързан. Случи се по-голямата част от живота ми премине в други градове и други пространства. Това обстоятелство малко е размило понятието „вкъщи”. Отнело ми е много, но и много ми е дало. Като си помисля… вкъщи. Хм. Ателието на Искър. Но какво ли биха отговорили на този въпрос Дали, Пикасо, Йонеско, Бекет, Макс Ернст, Тристан Цара, Де Кирико, Стравински, Набоков, Чаплин, Дягилев, Пендерецки и всички, които са емблеми на културата на 20 век? Къде е тяхното „вкъщи”? В изкуството, безспорно. Там е най-хубаво. Там съм пуснал корени и аз и само онзи последен тайфун може да ме изтръгне. В замяна на това пък ще ме засади директно в небето. Какво по-хубаво „вкъщи” – сред такава бляскава компания?